Синята стая е бяла
сърбежът ме изгаря
очите ми пламтят
гласовете ми говорят
и викат
и молят
и спорят
самоубийството е изход
но ръцете ми са зад гърба
синята стая е бяла
в нея има много светлина
има прозорец
и човек с голяма глава
ми подава храна
виждам семейства с деца
искат да ме уморят
синята стая е бяла
в нея съм сам
със себе си
и с тях
навсякъде са те
а камбаната бие за мен
аз я обичам
но тя мен не
имате бомба
синята стая е бяла
със зелени стени
хвърлиха ме на земята
тя кънти
и пищи
и реве
за своето дете
щастие
синята стая е бяла
някъде там
не е важно кога
сбогом
значи суета
те ще се върнат за мен
тишината боли
господ е прокажен
кой ще го спаси?

Има нещо хубаво в тия стихове. Но според мен не трябва да се стремиш да римуваш думи. Получава се търсено и малко измъчено. Карай си на бели стихове.